Събития

Важни събития, свързани с историята на Монтана
29 г. пр. н. е.  – Римляните завладяват Северозападна България и създават провинция Мизия.
26-27 г. от н. е.  – Установената по нашите места I Сугамбийска военна кохорта взема участие в потушаването на тракийско въстание.
134г. от н. е.  – За пръв път се споменава името на военния лагер като Монтан(орум) президиум, т.е. „Стражеви пост на планинците“.
Около 159-161 г.  – Крайлагерното селище Монтана (цивитас Монтаннензиум) получава статут на град и център на регион.
1449 г.  – Датировка на най-стария известен ни засега запис на името Кутловица (макар че селището е възникнало не по-късно от VI – VII век).
1688 г., Септември  – Градчето Кутловица е разрушено и опожарено по време на Чипровското въстание.
1811 г.  – През Голема Кутловица преминава английският пътешественик Джон Галт.
1869 г.  – През селището преминава унгарският пътешественик Феликс Каниц.
1871 г.  – В с. Мала Кутловица се отваря първото училище, в което учат и деца и децата от Голема Кутловица.
1872 г., края на Август  – През Голема Кутловица, на път от Враца за Лом, минават Васил Левски и Мито Анков.
1877 г., 21 Ноември  – Руските войски на полк. Притвиц освобождават Голема Кутловица.
1878 г., 17 Октомври  – През Голема Кутловица, на път от София за Лом, преминава княз Александър Дондуков.
1879 г., 14 Януари  – В селището е открита първата пощенска станция.
1879 г., Май  – Осветена е черквата „Св. св. Кирил и Методий“ (всъщност приспособена стара джамия).
1879 г., 17 Септември  – През Голема Кутловица минава княз Александър Батенберг, тръгнал за Букурещ по покана на крал Карол.
1880 г., есента  – В Голема Кутловица е открито първото начално училище (I отделение) с учител Андрей Попов от Бели мел.
1880 г.  – Започва работа Кутловския мирови съд с първи съдия Иван Стоянов.
1882 г., Април  – Към Кутловската пощенска станция започва работа и телеграфна служба.
1883 г., есента  – Основано е първото читалище в Голема Кутловица.
1883 г.  – Чешкият учен Константин Иречек посещава Голема Кутловица.
1884 г., Септември  – Слага се начало на прогимназия (I клас) в Голема Кутловица.
1888 г.  – Назначен е първият лекар в селището след Освобождението – д-р Торосян, завършил в Цариград.
1891 г., 2 Декември  – Издаден е указ от княз Фердинанд, с който се утвърждава решението на Народното събрание за преименуването на село Голема Кутловица в град Фердинанд.
1893 г.  – Открита е Фердинандската държавна болница.
1894 г., 24 Май  – Възстановено е градското читалище „Разум“.
1896 г.  – Построена е сграда за основно училище „Неофит Рилски“.
1896 г., Май  – В дома на адвоката Иван Стоянов (Дормидолски) гостува народният поет Иван Вазов.
1897 г., Юли  – Поставено е началото на Пожарна команда в града.
1897 г.  – Изготвен е окончателният градоустройствен план на гр. Фердинанд.
1898 г., 14 Октомври  – Осветена е новопостроената черква „Св. св. Кирил и Методий“.
1901 г.  – Построен е солиден дървен мост над р. Огоста.
1903 г., 20 Юли  – Излиза първият брой на в.“Ръководител“, с който се слага началото на периодичен печат в гр. Фердинанд.
1905 г.  – Създадено е Фердинандското околийско инженерство.
1906 г.  – В града е създаден Смесен работнически синдикат.
1907 г., 26 Юли  – Общинският съвет купува историческата сграда на адвоката Иван Стоянов (Дормидолски) за нуждите на общинското управление.
1907 г., 1 Ноември  – Открита е агенция на Българската народна банка.
1912 г.  – Създадено е Фердинандското държавно агрономство.
1912 г  – Създава се Фердинандската гара на линията Бойчиновци – Берковица.
1915 г., Юни  – Започва работа по водоснабдяването на града.
1915 г., Септември  – Открива се непълна гимназия (IV клас) в града.
1920 г., 21 Декември  – Открит е първият телефонен пост в града и са назначени първите телефонисти.
1921 г., 15 Май  – Основана е Популярната банка в гр. Фердинанд.
1921 г., Септември  – Открито е Практическото търговско училище в града с директор Христо Баджаков.
1922 г., Септември  – Създадено е начално училище „Христо Ботев“.
1922 г.  – Слага се началото на футбола в града, като се основават две дружества.
1923 г., 23 Септември  – От Калето над крада комсомолецът Иван Пейчев дава сигнал за Септемврийското въстание.
1923 г., 24 Септември  – В сградата на Народната банка в града се установява Главният революционен комитет и поема ръководството на въстанието. В него влизат В. Коларов, Г. Димитров и Г. Генов.
1924 г., 29 Декември  – Започва да излиза седмичният вестник „Наше слово“, най-значимият вестник в гр. Фердинанд. Негов собственик и редактор е Панайот Григоров.
1926 г., 15 Октомври  – В гр. Фердинанд, в читалищния салон, е направена първата кинопрожекция в града.
1927 г., 2 Октомври  – Извършено е освещаване на читалищното кино.
1927 г., есента  – Към читалището се създава духов оркестър, който свири по време на прожекциите на немите филми.
1928 г., 16 Септември  – Начало на редовно електрическо осветление.
1929 г., 14 Декември  – Никола Сапунджиев регистрира електрическа централа за осветление и електромотори.
1931 г., Юни  – Започва строителството на Черния мост над Огоста, което се извършва с железобетон и камък.
1931 г., 1 Октомври  – Открива се Държавно девическо практическо домакинско училище „Княгиня Мария Луиза“ с директор Камена Христова.
1933 г., Април  – На първия ден на Великден в местността Пчелина е открит паркът „Цар Борисова спирка“.
1933 г.  – Започва изграждането на градската градина, намираща се край площад „Ал. Константинов“.
1934 г., 20 Юни  – Положен е основният камък на читалищната сграда, запазена и до днес.
1934 г., Декември  – Към Фердинандската болница в открит тубдиспансер.
1934 г.  – Към читалището е създаден любителски джаз-оркестър.
1935 г., Октомври  – Общинският съвет приема проектите на художника Никола Антонов за герб и знаме на града.
1935 г., 13 Октомври  – В града се установява на гарнизон войскова част.
1936 г., 21 Юни  – Основан е Районният кооперативен съюз „Огоста“.
1936 г.  – Създадена е памуко-текстилна фабрика в града.
1937 г., 18 Юли  – Откриване на градската градина „Княз Симеон Търновски“.
1937 г., 7 Ноември  – Открито е Държавното допълнително занаятчийско училище с директор Дончо Трашлиев.
1938 г., 6 Ноември  – В местността Жеравица е открит паметник в чест на героите от Чипровското въстание.
1939 г., 18 Септември  – Министърът на земеделието Иван Багрянов посещава Фердинанд.
1939 г.  – Построена е каучукова фабрика „Българска бата“, собственост на братя Георги и Стефан Лукови.
1940 г., 10 Февруари  – Открита е околийската кооперативна болница с 30 легла.
1942 г., 3 Юни  – От падналите обилни дъждове приижда р.Огоста, като събаря около 70 къщи и отнася Иваново село.
1944 г., 29 Април  – В пивница „Мадленка“ е извършена партизанска наказателна акция над полицейския началник Ст. Светозаров и депутата Г. Ленков.
1944 г., 18 Септември  – В града влизат първите части на Съветската армия.
1944 г., 7 Ноември  – ОК на Отечествения фронт взема решение гр. Фердинанд да бъде наречен на името на Христо Михайлов.
1944 г., 8 Ноември  – Временната общинска управа обсъжда решението на ОК на ОФ за преименуването на града и го приема единодушно, а веднага след това митингът по случай пренасянето на тленните останки на Хр. Михайлов в градската градина одобрява предложението и по-нататък – макар и неофициално – градът започва да се нарича град Христо Минайлов.
1944 г., 8 Ноември  – Гимназията в града е разделена на две – мъжка и девическа.
1944 г., есента  – Излиза от печат книгата на Стоян Марков – „Град Фердинанд“, отпечатана в гр. Лом.
1945 г., 31 Януари  – Министерството на народната просвета утвърждава името на града не като Град Христо Михайлов, а като Михайловград.
1945 г., 1 Март  – С постановление на Министерският съвет ( публикувано на 13 Март ) град Фердинанд официално се преименува на Михайловград.
1946 г., 25 Март  – Временната общинска управа приема четиригодишна програма за развитието на Михайловград.
1946 г., Септември  – В града е създадена вечерна гимназия.
1948 г., 27 Август  – Основана е занаятчийската кооперация „Занкооп“.
1948 г., 27 Октомври  – Учредено е градското ТКЗС.
1950 г., 15 Февруари  – Създадено е МТС, предназначено за ремонт и поддържане на селскостопанска техника.
1950 г., 5 Юни  – На 110-годишна възраст умира опълченеца от града Атанас Зерийски.
1951 г., 21 Февруари  – Поставя се началото на радиотранслационния възел в Михайловград.
1952 г., 1 Септември  – В града е създадено УТР № 12, прераснало по-късно в машинен техникум.
1953 г., 23 Септември  – Открит е Музеят на Септемрийското въстание.
1954 г., 28 Април  – Излиза първият брой на в.“Септемврийско слово“ с гл. редактор Янко Бобов.
1955 г., 3 Март  – Създадена е Детска музикална школа в града.
1955 г., Ноември  – Открит е паметникът на Христо Михайлов.
1957 г., 30 Юни  – Изграден е пак „Огоста“ над града.
1957 г., 1 Септември  – УТР № 12 прераства в Техникум по машиностроене „Г. Димитров“. Директор е Симеон Момчилов.
1959 г., 1 Септември  – Създадено е Второ основно училище „Никола Въпцаров“.
1959 г., 1 Октомври  – Сложено е началото на бъдещия акумулаторен завод „А. Стоянов“.
1959 г., 29 Декември  – Към Михайловград са присъединени селата Мала Кутловица и Кошарник.
1960 г., 1 Септември  – Открито е училище по сградостроителство.
1961 г., 5 Май  – Създаден е първият завод в града – „Електроакустика“ с директор Рангел Желязков.
1962 г., 1 Януари  – Създаден е завод „Мир“ – предприятие за машиностроене, а също така и Самолетното предприятие.
1962 г., 11 Август  – Създаден е техникумът по електротехника „Хр. Ботев“ с директор Симеон Момчилов.
1962 г., 1 Септември  – Открито е Трето основно училище.
1962 г.  – Учредена е Окръжна група на художниците със секретар скулптора Георги Апостолов.
1963 г., 1 Януари  – Създаден е Окръжният държавен архив с началник Георги Йорданов.
1963 г., 13 Септември  – В града гостуват космонавтите В. Биковски и В. Терешкова.
1963 г., 23 Септември  – Открит е паметникът на септемврийци в центъра на града.
1963 г., есента  – Създаден е драматичният театър в Михайловград.
1965 г., 3 Април  – Направена е първата копка на язовир „Михайлодград“.
1966 г., 1 Юли  – Създаден е завод „Аналитик“ в града.
1970 г., 1 Септември  – Открита е Немска езикова гимназия.
1970 г., лятото  – Започва работа Камгарната предачница, бъдещият завод за камгарни прежди „Монтана“.
1971 г., 18 Юни  – Открит е клубът на културните дейци в града.
1971 г., 7 Септември  – Започва работа заводът за фитинги.
1972 г., 21 Март  – Учредено е окръжното дружество за разпространение на научни знания „Г. Кирков“.
1973 г., 1 Януари  – Започва работа държавната печатница с пръв директор Л. Джамбов.
1973 г., Януари  – Създаден е заводът за подова керамика.
1973 г., 23 Септември  – В Михайловград се провеждат националните тържества по случай 50-годишнината на Септемврийското въстание.
1973 г., есента  – В града се установява да живее Дико Илиев, знаменит композитор, диригент и музикален педагог.
1974 г.  – Създадена е Окръжна художествена галерия „Кирил Петров“.
1975 г., 18 Февруари  – В клуба на културните дейци се организира тържествено честване на 77-годишнината на Дико Илиев, композитор, диригент и музикален педагог. За личността и делото на юбиляра говори Никола Намерански.
1976 г., 18 Април  – В клуба на културните дейци е уредена вечер, посветена на 80-годишнината от рождението на артиста и писателя Стефан Савов, роден и отрасъл в нашия град. За делото му слово произнася писателят Недялко Месечков.
1984 г., 30 Ноември  – На 87-годишна възраст умира народният композитор Дико Илиев. На погребението му, съгласно предсмъртното му желание, духовият оркестър свири марша „Сливенци при Драва“ и „Дунавско хоро“.
1985 г., 4 – 7 Юни  – В града се провежда Седмият международен симпозиум по проблемите на фолклора, в който наред с представителите на 14 държави от цял свят, участват и местни изследователи.
1987 г., Август  – Съгласно решение на Народното събрание за ново административно-териториално деление на страната, Михайловград става център на област, образувана от трите окръга – Врачански, Михайловградски и Видински.
1991 г., 17 Август  – В града се учредява Комитет „Васил Левски“ с председател Траяна Ценова.
1991 г., 15 Ноември  – Организирано е юбилейно честване на 100-годишнината от обявяването на Кутловица за град.
1991 г., 15 – 16 Ноември  – Провежда се научна конференция „Михайловград – култура и история“, посветена на 100-годишнината на града.
1992 г., 24 Юни  – В Михайловград е учреден Клуб на краеведите с председател Стефан Стефанов, учител по български език.
1993 г., Януари  – С указ на президента на Република България градът се преименува от Михайловград на Монтана.
1995 г., 5 май  – В центъра на гр. Монтана е открит паметник на падналите във войните жители на града.
1995 г., 23 Септември  – Радиостанцията на „Огоста медия“ започва редовни предавания в ефир за региона.
1995 г., 20 Ноември  – В града се учредява Клуб „Христо Ботев“ – председател инж. Иван Борисов, секретар – Йордан Георгиев.
1997 г., 18 Януари  – Телевизионният център на „Огоста медия“ започва редовни излъчвания на собствени програми.


Линк









Анкета

Ще Ви засегне ли световната финансова криза?

Виж резултатите

Loading ... Loading ...